Забелязах я отдалече – стори ми се, че между блоковете не премина жена, а прелетя тъмната сянка на газела. Не тъмната сянка на газела, а сянката на тъмна газела – поправих се веднага сам, защото газелата беше черна, а професията ме бе научила да боравя с думите внимателно и точно. Сигурно почти веднага щях да […]
I. Какво превеждаме когато превеждаме поезия? Когато четем една поема или гледаме някоя картина, изглежда имаме подсъзнателно разбиране за това какво е поетически ефект – poeticité (Р. Йакобсон). Така както знаем без да разбираме какво е животът или смъртта. Непредубеденият читател преживява естествено естетическото удоволствие от даден стих или музика. Някои казват, че поезията е в гените ни.
Хайку в огледалото на автопревода Прочетете още »
ДВИЖЕНИЕТО Нищо интересно!… Освен движението на късния следобед, като лава, стекла се по склона. По равните улички. По булевардите. И по площадите. По равните в задълженията и в безгрижието си хора. Но да повторя: Нищо интересно!… Освен движението на времето, без видима причина. ПЕСЕН Пред очите ми е непрогледно – няма даже бледи
Радослав Бимбалов Има милиарди от твоя вид, но на всеки завой на кръглата ти планета може да си съвсем различен от себе си благодарение на тази прословута твоя способност да се адаптираш генетично към средата. Например ти, който живееш на щръкналото връхче на Земята, наречено Хималаи, имаш четиресет процента по-малка нужда от кислород, сравнено
Откъс от “Ти, подобие мое” Прочетете още »
ГЛАШАТАИТЕ НА СМЪРТТА много поздрави от брат ми казва братът на Неманя и стреля с пушката само веднъж топлото тялото на баща ми тупва в шумата, големите му очи, втренчени в него, големите очи на баща ми, втренчени в очите на брата на Неманя, силните му ръце хващат баща ми и го обръщат натам, накъдето
Откъс от романа „Остайница“ Прочетете още »
Рене Карабаш ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА Един и същи сън всяка нощ: аз съм Исус и Юда ме целува преди да се събудя Отварям очи и поглеждам ръцете си белезите от кръста сивеят в шепите като очите на гугутка и един въпрос не спира да ми дава мира: Защо Юда ужасяващо прилича на мен? МОМИЧЕТО
Романът на Здравка Евтимова „Една и съща река“ беше издаден в Босна и Херцеговина от издателство Buybook под заглавие „Ista rijeka“. Книгата беше представена на литературния панаир Bookstan в Сараево на 3 юли 2024 г. Преводът от български език е дело на писателя Жарко Миленич.
Превод на „Една и съща река“ Прочетете още »
Златка Тименова, Александра Ивойлова, Градове от думи, София – Лисабон (Cities of words, Sofia-Lisbon), изд. Cyberwit.net, India, 2020. луната се търкаля по покривите на Лисабон the moon is rolling on the roofs of Lisbon …………… едно листо пада погледът ми проследява тишината a leaf is falling my eyes follow the silence ………… кафене край реката минути
На 20.06.2024 г. в Дома на киното ще бъде отбелязан юбилеят на Златимир Коларов. Ще бъдат представени три негови книги: „За литературата и киното“, „70 въпроса, 70 отговора“ и „70/45“. Програмата включва филм за юбиляра, Мандолинен оркестър „София“ и коктейл.
В Швейцария преди дни излезе ново немскоезично издание на български роман. През 2021 година преводачката Виктория Димитрова Попова от Швейцария печели Субсидията за литература в Кантон Цюрих за превод на „Слънчогледи за Мария“ на Керана Ангелова. Заключението на швейцарската Правителствена комисия, съставена от писатели и критици, е: „За конгениалния превод на сложния, езиково мощен роман
Ново немскоезично издание на български роман Прочетете още »
