Поглеждаме света веднъж, в детството.
Останалото е спомен.
Луиз Глик
Аз всичко си спомням,
не съм го забравила –
светът ми изглежда познат:
как стъпките плътно прилепват в земята,
как тихо дървета растат…
Аз всичко си спомням,
не съм го забравила –
светът ми изглежда видян:
как шумни изникват навред градовете,
как плиска се син океан…
Аз всичко си спомням,
не съм го забравила –
светът неизменно се връща…
Аз спомням си всичко. А нищо не знам.
Какво ли видяла съм всъщност?
Александра Ивойлова