Проза

Нора се омъжи за най-богатия мъж в Първомай. Лекар. За седем години в града не се сприятели с никого и остана чужда, в компанията на картините и грънците, препълнили мазето, на колекциите си от календарчета, салфетки, преспапиета. От нея се изискваше – негласно, но без алтернатива – да гледа детето, да чисти, готви и пере, […]

Забелязах я отдалече – стори ми се, че между блоковете не премина жена, а прелетя тъмната сянка на газела. Не тъмната сянка на газела, а сянката на тъмна газела – поправих се веднага сам, защото газелата беше черна, а професията ме бе научила да боравя с думите внимателно  и  точно. Сигурно почти веднага щях да

Радослав Бимбалов   Има милиарди от твоя вид, но на всеки завой на кръглата ти планета може да си съвсем различен от себе си благодарение на тази прословута твоя способност да се адаптираш генетично към средата. Например ти, който живееш на щръкналото връхче на Земята, наречено Хималаи, имаш четиресет процента по-малка нужда от кислород, сравнено

ГЛАШАТАИТЕ НА СМЪРТТА много поздрави от брат ми казва братът на Неманя и стреля с пушката само веднъж топлото тялото на баща ми тупва в шумата, големите му очи, втренчени в него, големите очи на баща ми, втренчени в очите на брата на Неманя, силните му ръце хващат баща ми и го обръщат натам, накъдето

Няколко поколения български писатели могат да разкажат спомени за уникалното духовно обиталище – дома на Радой Ралин, където той приемаше всеки ден десетки творци от различни изкуства, на различна възраст, от цялата страна: без „предварително записване“, на чаша чай, в кабинета си, сред стотиците томове от класиците на родната и европейска литература. Нямаше начин човек

Шон нямаше достатъчно пари. Всичките му приятели го бяха забравили. Не можеше да си плати данъка „пол”, а това означаваше, че не може повече да бъде мъж. Щяха да го трансформират в камък, подозираше, че след това ще се превърне в глуха и сляпа прах. Всяка частица от прахта, която щеше да бъде, щеше да

България, 68-а Сигурно бях на дванайсет години. Живеех в една военна кооперация на брега на Джерман, в малък подпланински град. Сутрин ходех на училище, а на обяд се връщах. Основното даскало се наричаше „Евлоги Георгиев“, като кой знае защо в името му отсъстваше по-малкият брат на Евлоги – Христо. Майка ми беше домакиня, баща ми