Автобиографии
Амелия Личева
е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на множество теоретични книги и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник”, председател на ПЕН-България. Носител на множество национални награди, сред които „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга“, „Христо Г. Данов“, Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис (за стихосбирката „Зверски кротка“) и на Националната награда „Константин Павлов“ за стихосбирката „Потребност от рециклиране“. Програмен директор на СМЛФ от 2021 г.
Георги Господинов
(1968) e поет и писател – един от най-четените и превеждани български автори по света. Книгите му са публикувани на повече от 35 езика. Той е първият български автор номиниран и спечелил престижната литературна награда Международен Букър през 2023 с романа си Времеубежище (превод на Анджела Родел). Носител е също на наградата Стрега Еуропео, Европейската награда Ангелус, Наградата Ян Михалски и др.
Естествен роман, неговият първи роман, връща читателите към българската литература и отваря вратите към световната публика.
Романът му Физика на тъгата печели редица международни награди. Чуждата критика сравнява Господинов с писатели, като Маркес, Борхес, Орхан Памук, Милан Кундера, Оруел и определя Физика на тъгата като българските Сто години самота. Книгите на Господинов се преподават в университети в Европа, Великобритания, САЩ, Аржентина.
Георги Господинов е доцент по нова българска литература към Института за литература при БАН. Живее и работи в София.
Георги Константинов
е роден през 1943 г. в град Плевен. Директор на Издателска къща „Списание Пламък”. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990) и зам. министър на културата (1994). Издал е над 35 стихосбирки, между които: „Една усмивка ми е столица” (1967), „Неграмотно сърце” (1978), „Общителен самотник” (1982), „Обичам те дотук” (1992- 2002, 13 издания), „Как се ражда дракон” (на български и английски, 2018), ”Миг като вечност”(2019), ”Дърво и птица”(на български и гръцки, Атина 2021) , „Вечерни слънчогледи” (2023) и др. Публикувал е и сатирични творби.
Автор е и на белетристични книги за деца и възрастни. Хумористичният му роман за деца „Туфо рижия пират” е преведен на много европейски езици. Автор е и на есеистичните книги „Човек за споделяне”(2015) и „Поезията като свидетел” (2019). Стиховете му са преведени на повече от 30 езика.
Над 200 негови стихотворения са станали известни песни. Носител е на почетния знак „Златния век” с огърлие на Министерството на културата и на Медалика Понтифиция – Ватикана, връчена му лично от папата Йоан Павел Втори и др.
Почетен гражданин на Плевен. Почетен гражданин на София.
Почетен президент на българския П.Е.Н.-център.
Дария Карапеткова
е преводач от италиански език, литературен критик, доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участва в ръководството на магистърската програма „Преводач-редактор“. Преподава художествен превод и морфосинтаксис на италианския език, теория и критика на превода.
Автор е на книгите „Ботуша в българската литературна мода“, „За превода“ и „La letteratura italiana in Bulgaria. Traduzioni, mode, censura“. Сред преведените от нея автори са Умберто Еко, Елена Феранте, Изабела Албрици, Тициано Терцани. Носител на няколко национални награди, както и на Орден „Звезда на Италия“ за специални заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света (oтличие, присъждано с решение на Президента на Република Италия).
От 2021 г. е в програмния екип на Софийския международен литературен фестивал. Член на Редакционния съвет на „Литературен вестник“ и на Културния съвет към Културния център на Софийския университет.
Иван Ланджев
(1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarisches Colloquium, Берлин (2022).
Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.
Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е изпълнителен творчески директор на рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане.
Книги:
„За неизбежната случайност“ (2023)
„Ти, непрестанна новина“ (2018)
„Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017)
“Wir Mansardenmenschen” (EtaVerlag, Berlin, 2017)
„Ние според мансардата“ (2014)
„По вина на Боби Фишер“ (2010)
Фотограф Янис Манакос
Йордан Ефтимов
е поет и литературен критик, доцент по теория и история на литературата в Нов български университет. Автор е на теоретични книги, сред които „Опроверганата добродетел“ (2008), „Двойното дъно на класиката“ (2010) и „Поетика на съгласието и несъгласието“ (2013), и на стихосбирките „Метафизика на метафизиките“ (1993), „Единадесет индиански приказки“ (1997), „Африка/Числа“ (1998), „Опера нигра“ (2001), „Жена ми винаги казва“ (2005), „Сърцето не е създател“ (2013), „Доказани теории, окончателни експерименти“ (2018) и „Преди да измият кръвта“ (2022). Негови стихове са превеждани на английски, немски, полски, румънски, сръбски, гръцки и унгарски език. Редактор на „Литературен вестник“ с прекъсвания между 1993 и 2016 г. Носител на национални награди за поезия, есеистика и критика, сред които „Южна пролет“ (1993), „Цветан Стоянов“ (2001), „Христо Г. Данов“ (2006), „Иван Николов“ (2013), „Христо Фотев“ (2014), „Дъбът на Пенчо“ (2018) и „Иван Пейчев“ (2023). Програмен директор на Издателството на Нов български университет от 2024 г.
Снимка Косьо Хаджигенчев.
Палми Ранчев
(1950 г.) е поет, писател и драматург. Обикаля не само софийските, а всички възможни улици като основно занимание. През последните седем години крачи най-често по улиците в Барселона. Първите му две книги, стихосбирката „Манхатън, почти събитие“ и „Улични игри“ – разкази и новели, излизат почти едновременно. Следват множество стихосбирки: „Под-шапката на скитника“, „Хора и неща“, „Такова синьо: видимо и скрито“, „Среднощен човек: биографии“, „Тихо и завинаги“, „Хотелска стая“, „Софийската берлинска стена или за героите и тяхната музика“, „Парцаливо знаме“, „Любовник на самотни улици и запустели къщи“, „В процепа на хоризонта“, „Отблизо всичко“. Разказите му са събрани в няколко сборника: „Неделен обяд“, „Аматьори, професионалисти и други участници“, „Тази вечен нищо не е случайно“, „Боксьори и случайни минувачи“, „Малко късмет за по-късно“, „Случайни срещи и запознанства“ . Има издадени няколко романа: „Хаосът в играта на джаги“, „Анонимни снайперисти“, „Посока Сакраменто“ . По негови разкази са направени два филма: „Малко късмет за по-късно“ и „Едно пътуване до хоризонта“. Има една пиеса поставена от радиотеатъра: „Не те виждам“. Бил е главен редактор и директор на вестник „Самурай“ – за бойни изкуства, работил е в списание „България“, бил е автор и водещ на предаването „Сюжети“ във Военната телевизия. Редовно публикува разкази и стихове в основните български литературни вестници и списания. Работил е навсякъде, където може да осигури прехраната, своята и на семейството си. Винаги се е занимавал с бокс, на 29 години става заслужил треньор. Интересува се и от бойни изкуства, има втори дан по таекуондо. Седем от книгите му са номинирани за наградата „Хеликон“. Има литературни награди за поезия. Най-ценна му е „Дъбът на Пенчо“. Наградата на Портал Култура е за разказите в „Тази вечер нищо не е случайно“, а с романа „Хаосът в играта на джаги“ печели „Перото“. Сборникът с разкази „Малко късмет за по-късно“ е сред трите най-добри произведения за Източна Европа през 2008г. Излиза на немски език, на същия език е публикуван и първоначалния вариант на романа му „Посока Сакраменто“ .
Радослав Бимбалов
е роден през 1973 в Пловдив, възпитаник на Английската гимназия в града и УНСС – София. Съосновател е на една от най-успешните комуникационни компании в България – The Smarts Group, популярен анализатор на политически и обществени събития.
Дебютният му роман „Аз, Маниака“ (Хермес, 1999) бива приет радушно от читателите, но следват 23 години, в които той участва в общи сборници, но не се осмелява да публикува собствена книга – както твърди сам – бил е прекалено млад да бъде писател и е трябвало да практикува още.
Втората му книга е сборник с разкази „Млък“ (Сиела, 2022) – става бестселър за издателството и попада в кратките списъци на най-престижните литературни награди в България („Перото“, „Хеликон“, Портал Култура), печели трето място в „Национална литературна награда Йордан Радичков“.
Третата му книга – романът „Екстазис“ („Сиела“, 2023) затвърждава мястото му на литературната сцена – бива номиниран в повечето литературни награди у нас („Перото“, „Хеликон“, „Златен лъв“, Европейска награда за литература, Портал Култура), попада и в краткия списък на „Роман на годината 2023“. В началото на 2025 „Екстазис“ ще излезе и в първия си превод – в Италия.
Четвъртата негова книга излезе отново в портфолиото на издателство „Сиела“ в средата на септември 2024 под името „Ти, подобие мое“ и зае едно от челните места в класациите на големите книжарници.
Роман Кисьов
(р. 1962) е поет, преводач на поезия, художник. Завършил е Живопис в Националната художествена академия в София. Живее и твори в София. Автор е на 18 поетически книги (10 в България и 8 в други страни). Негови стихотворения са преведени и публикувани на 25 езика в света. Участвал е в редица престижни международни поетически фестивали. Член е на Българския П.Е.Н. център, почетен член на Съюза на писателите на Армения, член е и на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.
Стоянка Боянoва
е автор на 11 книги: поезия, роман, сборник с разкази, издадени в България. Съавтор с Минко Танев на 4 двуезични книги (български и английски) в Cyberwit.net, Индия: две със стихове от глобални антологии и наградени в международни конкурси, две с хайку – наградени и публикувани в международни издания. Участва в над 70 международни антологии в 27 страни с поезия, гогьоши и хайку. Редактирала речници и книги.
Здравка Евтимова
е родена през 1959 г. Нейни разкази са публикувани в 32 страни по света. Разказът й „Кръв“ е включен в антология за обучение по литература в прогимназиалния курс в училищата на САЩ и в гимназиалния курс в училищата на Дания. Нейни романи и сборници с разкази са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Индия, Израел, Иран, Китай, Гърция, Франция, Италия, Сърбия, Словения и Северна Македония. През 2019 г. Здравка Евтимова печели наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност.
Анета Данчева-Манолова
е завършила журналистика и изучавала нидерландски език в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работила е за БНТ, член е на Нидерландската академия за литература в Лайден и носител на високо международно отличие – орден “Леополд Втори” за принос в развитието на културните ни връзки с Кралство Белгия. Превела е творби както на класически, така и на съвременни холандски и фламандски автори като Ян Волкерс, Й. М. Бисхьовел, Сеес Нотебоом, Луи Пол Боон, Хюго Клаус, Петер Верхелст, Кун Петерс,Stefan Hertmans, философа Йохан Хьозинха и др.
Димил Стоилов
Димитър Илиев Стоилов е роден на 11 юни 1948 г. в Пловдив. Работил е като журналист във различни печатни издания и в две от най-големите издателства в България –„Хр. Г. Данов“ и „Хермес“. От 2011 година живее и твори в Белгия.
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Българския П.Е.Н. ЦЕНТЪР.
Издадени книги: 1986 г. – „Разписание за изпуснати влакове“, разкази, издателство „Хр. Г. Данов“ ;1990 г. – „Версия за изневяра“, роман, издателство „Хр. Г. Данов“; 1998 г. – „Възмутително чаровни, хищно хубави“, разкази, ИК „Хермес“; 2005 г. – „Мъж, вкусен на опитване“, разкази, ИК „Хермес“ ; 2010 г. – „Дългият бегач на любовни разстояния“, роман, ИК „Хермес“; 2016 г. – „Невинни жени в Брюксел“, роман, ИК„Хермес“;2018 г.– „Децата на Дон Кихот / Белгийски и други разкази/“, разкази, издателство „Лексикон“.
Негови разкази, преведени на немски език, са отличени в международните конкурси на немското издателството „Literaturpodium“ и са включени в сборници. Има превеждани разкази още на английски, френски и персийски.
Златимир Коларов
е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор на над 590 научни труда, на 31 художествени, драматургични, публицистични и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 18 за документални и научно-популярни филми. Разкази са публикувани на 12 езици, филми са представени в 14 страни. Книги са издадени в Украйна, Германия, Албания и Сърбия. Отличен е с 62 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци. Председател на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“, генерален секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM.
Кристин Димитрова
(1963, София) е автор на дванадесет книги с поезия, два романа, три сборника с разкази и едно изследване за образа на България в англоезичните медии 1980-2000 г. Превежда поезия от английски. Нейни книги са излизали във Великобритания, Ирландия, Швейцария, Мексико, Индия, Македония и Чехия. Нейни разкази и стихотворения са преведени в 38 държави на 29 езика.
Магдалена Костова-Панайотова
е литературовед, професор, доктор на филолгическите науки, автор на 13 научни книги, 3 стихсбирки и над 150 статии в специализирания периодичен печат. Автор и съавтор на 4 учебни помагала и три енциклопедии – „От А до Я“ на издателство „Труд“, Тритомна енциклопедия на същото издателство и „Герои на световната литература“, на Академично издателство „Марин Дринов“.
Превела и обработила 15 книги за издателство “ПАН”.
Член на редколегията на сп. «Другое полушарие», Москва.
Главен редактор на сп. “Езиков свят”, Scopus
Редактор в сп. Чуждоезиково обучение (Foreign Language Studies), Web of science.
Редактор в сп Open Journal Studies -http://centerprode.com/ojsl/ojsl_editorial_team.html
Редактор в сп American International Journal of Humanities and Social Science http://aijhss.cgrd.org/index.php/international-advisory-boardР
Редактор в Електронното списание ЛИТЕРНЕТ,
Носител е на награда за литературна критика от конкурса „Южна пролет“, за поетични книга на Българското национално радио и др.
Маргарит Жеков
(Хасково, 1963 г.) e завършил е немска филология в Софийския университет и богословие в Германия. Автор на 14 стихосбирки, две литературоведски книги, две пиеси и един все още непубликуван роман. Съставител на сборници с избрана лирика на поетите Йордан Ковачев, Янаки Петров, Георги Константинов, Ангел Ников и Иван Николов, както и на антологията „Гласове от българския ПЕН“ (2021). Член на литературен кръг «Европа» в Капфенберг, Австрия. 
Николай Табаков
Роден съм на 13.11.1956 година в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил съм Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, почти 26 години бях собственик и управител на издателство „Анубис“. Автор съм на тринайсет книги, от тях десет романа, три сборника с разкази и детски роман. Две от книгите са преведени и издадени на сръбски език, три са преведени и издадени на руски език и още две – преведени и издадени на немски език.
Рене Карабаш (Ирена Иванова, 1989 г.)
е поет, писател, сценарист и драматург. Основател и ментор е в Академия за писатели “Заешка Дупка” в която преподават едни от най-изявените поети и писатели на България.
За романа си “Остайница” Рене получава литературна награда “Елиас Канети”, номинация за Роман на годината от Фонд “13 века България” и Литературна награда “Перото”. Романът е преведен в Египет, Франция, Полша, Босна и Херцеговина и Македония, а през 2025-та предстои да излезе в Италия, Бразилия, Швеция, Америка, Сърбия и Гърция и др.
В края на 2023-та година френският превод на романа й “Остайница” спечели Наградата за превод на Френския PEN клуб, в лицето на преводачката Мари Врина-Николов. Същата година английският превод на романа, от преводачката Изидора Анжел, получи наградата Gulf Coast Translation Prize в Америка.
През 2025-та предстои филмова адаптация на романа, по сценарий на Рене и режисура на Костадин Бонев. Филмът е копродукция на България, Албания, Италия, Румъния и Германия.
Рене е сценарист и на предстоящия сериал “Те, Вълните” – продукция на БНТ. Рене получи награда Сърцето на Европа за най-оригинална идея за сценарий, от Полската Национална Телевизия.
За главната си роля във филма „Безбог“ (реж. Ралица Петрова), тя има няколко филмови награди за най-добра актриса: „Сребърен леопард“ (Локарно), „Сърцето на Сараево“ (Сараево), „Алуминиев кон“ (Стокхолм), „Златна роза“ (Варна).
Фотограф Яна Лозева.
Силвия Чолева
(1959, София) е писател, издател и журналист.
Първата ѝ книга „Старо огледало“ е към самиздатското списание „Мост“, списвано преди 1989 от Едвин Сугарев. След това има публикувани шест стихосбирки: „Детето на глухонемите“ (1993, Награда за дебют „Южна пролет“, „Вход“ (1996), „Внимателно“ (2001), „Картички“ и „Писма“ (общ проект, 2007), „От небето до земята“ (2015), две книги с поетична проза: „Отиване Връщане“ (1997, 2020), „Зими и лета“ (2001), един роман „Зелено и златно“ (2010) и книга с разкази „Гошко“ (2013). Има поставена една пиеса „Ела, легни върху мен“ и три радиопиеси, излъчени в БНР: „Името, твоето име“, радиовариант на „Ела, легни…“ и „Авариен изход“. Поезията ѝ е превеждана на различни езици.
Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов”, на наградата „Хр. Г. Данов” за представяне на българската литература; на почетен знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др.
Работи в Българско национално радио, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. Била е редактор на списанието за българска литература „Сезон” заедно с поета Иван Теофилов, по-късно е гл. редактор на „алтера” – списание за пол, език и култура и редактор в „Литературен вестник“. Водила е хумористична рубрика във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни издания, както и рубриките „Без покритие“ и „От небето до земята“ (заедно с Марин Бодаков) в предаването „Библиотеката“ на БНТ. Преподавала е в СУ „Св. Кл. Охридски“ и в НБУ. Съсценарист на късометражния филм „Майка ми“ под режисурата на Светла Цоцоркова с премиера на София филм фест през 2005. През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия ДА.
Кратко:
Силвия Чолева (1959, София) е писател, издател и журналист. Пише поезия, проза, пиеси. Автор е на десет книги. Работи в БНР, където 20 години е водещ на предаване за култура. Била е редактор на две списания, преподавала е в два университета, водила е рубрики за книги, получила е няколко награди. Един от създателите на Издателство за поезия ДА.
Станчо Пенчев
е роден на 13 февруари 1962г. в Шумен. Завършил е философия в СУ „Климент Охридски”. Работил е в няколко национални телевизии. Автор е на 14 книги, включително четири романа, като и сборници с разкази, фрагменти, притчи и приказки. Автор е и на сценарии и е режисьор на документални филми. Негови творби са превеждани на немски, френски, английски, чешки и унгарски език.
Елисавета Шапкарева
е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи в родния си град. Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006) и две с лирика – „Око на птица“ (2008) и „Клонка от мирта“ (2020). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия“ (2001), „Птицата. Българска хайку поезия“ (2003), „Розата. Европейско хайку“ (2003), „Пътят. Световно хайку“ (2004), „Огледала. Български хайку“ (2005), двуезичната „Градът“ (2012), двуезичната „Отвъд думите“ (2018), в сп. „Хайку свят“ и др., в сборника „SMS-ПОЕЗИЯ“ (2005; 2006), в антологията „World Haiku“ (2005; 2006) и в „Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот“ (2006; 2007) и в многобройни чуждестранни издания, като „Хайку новине“, двуезичната антология „Más-más csönd / Различна тишина“, FROGPOND и др. Автор в сп. „Картини с думи и багри“ и Нова асоциална поезия.
Лауреат на логото „SMS-поезия“ (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007), първа награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2015).
Участвала е многократно в „Софийския есенен салон за поезия“.
Хайги на Елисавета Шапкарева са публикувани в изложбите „Есенни багри“, „Звуци на есен“ и „Дъхът на града“, на сайта на Българското семиотично дружество, на сайта Frogpond, Daily Haiga, WHA, NHK World и др.
Член е на Българския хайку съюз, на Световната хайку асоциация, на Българския ПЕН Център и на Съюза на българските писатели.
Бойко Ламбовски
е български поет, публицист, преводач и журналист. Роден е през 1960 г. в София. Завършил е Френска езикова гимназия в родния си град, следвал е психология в СУ „Св. Климент Охридски“, дипломирал се е в Литературния институт „А. М. Горки“ в Москва.
Автор е на 9 книги с поезия, между които „Вестоносец“, „Ален декаданс“, „Критика на поезията“, „Аутисо“ и др., както и на книги с разкази, книги за деца, книги с публицистика. Превел е автори като Йосиф Бродски, Робер Деснос, Николай Гумильов и др. Лауреат е на различни награди като „Владимир Башев“, „Гео Милев“, Голямата награда за литература на Софийския университет, награда на портал „Култура“, награда „Валери Петров“ и др. Председател на Български „П.Е.Н. – център от 2012 до 2019, сега е един от почетните му председатели.
Христо Добротинов
Роден на 8 май 1952г. във Велико Търново. По образование е юрист. Публикувал е следните книги:
– „Погребението на капитанската шапка” / 1976, изд. „Народна младеж”/, получила Национална награда за първа книга;
– „Отвъд снега” / 1981, изд. „Български писател” /;
– „Спомен за курорта” / 1985, изд. „Български писател” /;
– „Бракове в София” / изд. „Български писател”, 1988 /;
– „Игра на конспиратори“ / 1989, изд. „Христо Г. Данов” /;
– „В търсене на холивудския прислужник“ / 2019, изд. „Хермес“/, получила годишната награда за проза за 2020г. на Съюза на българските писатели;
– „Светулките ще ти покажат пътя“ / 2021, изд. „Хермес“ /. Отличена с Националната награда „Христо Г. Данов“ за проза за 2022г.
– „Стряха“, / 2023г., изд. “Хермес“ /
Негови разкази са преведени в Русия, Полша, Германия, Турция.
Член на Съюза на българските писатели от 1988г. и на българския ПЕН-център от 2017г.
Владимир Шумелов
(1958, Перник) е български белетрист и литературен критик. Завършва „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1982). Живее и работи във В. Търново. Един от организаторите на литературния живот във В. Търново през последните няколко десетилетия. Член на българския ПЕН-център от 2022 г.
Автор на белетристичните книги: „Двойно“ („Елпис“, В. Търново, 1994; Голяма награда за дебютна книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ („ПАН-ВТ“, 1998; „Фабер“, 2003, В. Търново; национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ („Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ („Фабер“, В. Търново, 2014), „Крадец на спомени“ („Потайниче“, С., 2019), „The End. Роман-сингуларност“ („Огледало“, С., 2021), „Топла човешка точка“ („Огледало“, С., 2023).
Издава книгите с есеистични и литературнокритически текстове: „Накърнимото“ („Жанет-45“, Пловдив, 2004); „Цветните спомени на греха“ („Фабер“, В. Търново, 2009); „Лисица в кокошарника“ („Фабер“, В. Търново, 2013); „Pink Floyd. Елипси“ („Фабер“, В. Търново, 2013); „Ще чакам дъгата“ („Либра Скорп“, Бургас, 2017), „Широко отворени очи“ („Огледало“, С., 2023).
Иван Христов
(1978) е поет и литературовед. Автор е на четири стихосбирки, издадени в България и на шест поетични книги, публикувани в чужбина, а така също и на две академични монографии. Поезията му е превеждана на повече от двадесет езика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.
Велина Минкова
е родена през 1974 г. в София. Завършва английска филология с профил творческо писане в Калифорнийския университет (UCLA) и Школата по превод на художествена литература (ETL) в Париж. Автор е на сборника с разкази на английски език Red Shorts (Колибри, 2001) и на романа „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ (Колибри, 2015), който излиза във Франция със заглавие Le Grand Leader Doit Venir Nous Voir (Actes sud, 2018). Сборникът й с разкази на български език „Бразилски храст“ (Колибри, 2018) получава специалната награда „Свирепо настроение“ на НЛН „Йордан Радичков“. В неин превод излиза авторският й сборник разкази от английски и български на френски език Les Shorts Rouges (Hémisphères, 2020). Живее в Париж.
Снимка Деян Парушев
Патриция Николова
(1979, София) е български поет, писател, преводач, литературен и театрален критик. Автор е на шест книги, носител на редица награди, отличия и номинации. Нейни творби са представяни на различни места в Европа, САЩ, Южна Азия, Латинска Америка и Близкия Изток. Публикувана е на всички европейски езици, както и на иврит, арменски и др. Нейна поезия е включена в различни международни антологии, включително световната антология UKRAINE DANS NOS COEURS (Париж,2023).
Аксиния Михайлова
(1963) e поет и преводач. Автор на шест поетични книги на български и три на френски език. Стиховете и са превеждани на повече от 20 езика. Има публикувани книги с избрани стихотворения на словашки, латвийски, румънски, италиански и арабски език. Носител е на няколко награди за поезия сред който „Аполинер 2014“ и „Макс Жакоб 2020“ във Франция, „Христо Фотев“, „Милош Зяпков“, „Иван Николов“ и „Орфеев венец“ в България. Носител е и на две международни награди за превод – Годишната награда на Съюза на литовските писатели през 2009 г. и награда на името на латвийския поет Александър Чакс през същата година. Живее и работи в София.
Александра Ивойлова
е магистър по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, впоследствие камерна певица. Специализирала е в Париж. Има самостоятелни художествени и фотографски изложби. Публикува литературна, музикална, художествена критика. Нейни творби са преведени на различни езици. Издала е десет книги и два компактдиска. Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“, Съюз на българските журналисти, World Haiku Association, Europoesie – UNICEF и др.
Кирил Любомиров Топалов
Род. на 21 май 1943 в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1968 г. Професор по българска литература, автор на статии, студии и монографични изследвания. Писател, автор на 13 романа, на 18 пиеси, поставени на български и чуждестранни театрални сцени, на 3 сценария за пълнометражни игрални филми. (Два от тях – „Бъди благословена“ и „Не се сърди, Човече“ – поставят за първи път проблема за съдбата на самотните майки и изоставените деца, като първият получава много престижни европейски награди, а вторият е спрян от политическата цензура по време на социализма). Най-нови книги – „Софийски истории“ (2021) И „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“ (2023). Преводач на проза, поезия и драматургия от гръцки. Негови романи, пиеси и разкази са превеждани на гръцки, полски, словашки, арабски, китайски, естонски, румънски, английски, френски и др. езици. Посланик на България в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на София и Атина. 
Надежда Стоянова
е преподавател по българска литература във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографиите „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето” (2015) и „Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век” (2022), на литературоведски статии, студии и рецензии.
Златка Тименова
Илко Димитров
Илко Димитров е роден 1955 г. в София. Автор на книгите: Опит за определение, поезия, 1989; Приказки за Попо, книга за деца, 1992; Обратен водопад, поезия, 1995; Вселена по здрач, поезия, 1998; Паркът, поема, 1999; Трите кошници, поезия, 2000; Разчленяване, поема, 2001; Двамата съдружници, есета, 2007; Бяло, избрана поезия, 2008; Продавачът на конци, поема, 2009; Бог в Ню Йорк, проза, 2010; 4етири, поезия, 2011; това едно / можеш ли го, поезия, 2013; Черно, избрана поезия, 2018; Приближение, поезия, 2019; Изчезване на времето, поезия, 2021; Веднъж през август, поезия, 2023. Награди: Годишна награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г. – за поемата „Паркът“; Национална награда „Иван Николов“ за най-добра поетична книга на 2009 г. – за поемата „Продавачът на конци“.