ДВИЖЕНИЕТО Нищо интересно!… Освен движението на късния следобед, като лава, стекла се по склона. По равните улички. По булевардите. И по площадите. По равните в задълженията и в безгрижието си хора. Но да повторя: Нищо интересно!… Освен движението на времето, без видима причина. ПЕСЕН Пред очите ми е непрогледно – няма даже бледи […]
Рене Карабаш ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА Един и същи сън всяка нощ: аз съм Исус и Юда ме целува преди да се събудя Отварям очи и поглеждам ръцете си белезите от кръста сивеят в шепите като очите на гугутка и един въпрос не спира да ми дава мира: Защо Юда ужасяващо прилича на мен? МОМИЧЕТО
Златка Тименова, Александра Ивойлова, Градове от думи, София – Лисабон (Cities of words, Sofia-Lisbon), изд. Cyberwit.net, India, 2020. луната се търкаля по покривите на Лисабон the moon is rolling on the roofs of Lisbon …………… едно листо пада погледът ми проследява тишината a leaf is falling my eyes follow the silence ………… кафене край реката минути
летен следобед гущерче се плъзга между минутите après-midi d’été petit lézard glissant entre les minutes summer afternoon a small lizard slides between the minutes Златка Тименова, Александра Ивойлова, изд. Карина М, 2019.
СЛЕДИ ОТ ВЯТЪР/ХАЙКУ ДИАЛОГ Прочетете още »
синя птица в градината не дишам pássaro azul no jardim nem respiro blue bird in the garden I don’t breathe Златка Тименова, изд. Евфем, 2018
КЪСЕН СЛЕДОБЕД Прочетете още »
зимна нощ в струните на цигулката стене самота краят на лятото мирис на бавно кафе без обещание мина покрай мен с котешки стъпки времето зима сива топка на перваза гълъб сънува гълъбица Златка Тименова, изд. Пламък, 2013.
КАТО ЗВЕЗДЕН ПРАХ Прочетете още »
как можа не знаеше ли за свойствата на восъка за тежестта на тялото и точния размер на крилата как не избра поне подходящо време на годината място за полет видя ли че от близкия кораб не хвърлят спасителен пояс помисли ли докато падаше към водата колко работа има а ти си играеш на птица сега
ПЕЙЗАЖ С ПАДАНЕТО НА ИКАР ОТ ПИТЪР БРЬОГЕЛ Прочетете още »
вървя по пътя на есента чупят се съчки под краката ми търкалят се камъчета водата в реката е хладка а небето е все още толкова синьо и облачетата само го подчертават а слънцето е толкова меко по пътя на есента ще тръгна боса по млечния път ще погледна земята ще погледна звездите и когато дойде
ВЪРВЯ ПО ПЪТЯ НА ЕСЕНТА Прочетете още »
обич о бич одра ми о драми одра ми раните рано рано 1989 г. Маргарит Жеков
БЕЗВЪЗВРАТНОСТ Прочетете още »
Сърцевина в живота сърце вина да, сър цеви на вина в живота накрая остава едното или другото: сърце вина може би все някога. 1993 г. Маргарит Жеков
СЪРЦЕВИНА В ЖИВОТА Прочетете още »
