ДВИЖЕНИЕТО
Нищо интересно!… Освен движението
на късния следобед, като лава,
стекла се по склона. По равните улички.
По булевардите. И по площадите.
По равните в задълженията
и в безгрижието си хора. Но да повторя:
Нищо интересно!… Освен движението
на времето, без видима причина.
ПЕСЕН
Пред очите ми е непрогледно –
няма даже бледи звезди.
Не зная къде се намирам.
Достатъчна ми е посоката.
Навътре, навътре – по-навътре.
И щурците стържат, свързват
тъмнината с друга тъмнина.
И другата с друга – по-отвъдна.
НЕБИТИЕ
Надвиквам двама – говорят. Не се чува.
Надвиквам страха си. Страховете
на всички наоколо. Не се чува.
Надвиквам желанието да ме разберат.
И своето – да се разбера. Не се чува.
Надвиквам писъка, с който политам.
Не зная къде. Не се чува. Викам, викам,
викам. Както никога вече няма да мога.
Не се чува. Не се чува. Толкова не се чува.
И кой ще каже отлита ли ми душата,
свисти ли ми край ушите. Ако вятър
насрещен задуха. Не се чува. Не се чува.