вървя по пътя
на есента
чупят се съчки
под краката ми
търкалят се камъчета
водата в реката е хладка
а небето е все още
толкова синьо
и облачетата
само го подчертават
а слънцето е
толкова меко
по пътя на есента
ще тръгна боса
по млечния път
ще погледна земята
ще погледна звездите
и когато
дойде време
ще се слея
с космоса
прашинка
частица невидима
с ниска плътност
и здраво ядро
Елисавета Шапкарева