Поезия

Поглеждаме света веднъж, в детството. Останалото е спомен. Луиз Глик Аз всичко си спомням, не съм го забравила – светът ми изглежда познат: как стъпките плътно прилепват в земята, как тихо дървета растат… Аз всичко си спомням, не съм го забравила – светът ми изглежда видян: как шумни изникват навред градовете, как плиска се син […]

дърветата привели са глави и рамене пагоните им паднаха без бой останали са само старите ботуши в земята да прорастват и счупените им ръце да сочат едновременно – нагоре и надолу докато чуждоземни птици върху шинелите им грачат непоносимо бялото небе навежда се за да целуне калта залепнала по устните им Патриция Николова

Ноември, градът на моите носталгии се събужда като нова Ниневия. Манекени прекрачват с трясък витрините и тръгват голи сред тълпата, по гърбовете им никнат топли макове, извън сезона, които дъждът коси и отвежда в канализационната шахта на страховете ни. А някъде далеч, на дъното на корабите, прекосяващи вътрешното море, спи непробудно Йона. Приятелите в знак

Сметището в Бдин има това свойство, че никога не свършва. Откога вървя, вървя, вървя… То е начало и край, безкраен хоризонт на очакване. Тук може да се види всичко: от парчета пластмаса до изрезки от стари вестници, непотребни билети за влак, снимки на непознати момичета, сакати детски кончета, бутилки Coca-cola, бюстове на Ленин и Сталин,